Четири века след като Жан-Батист Поклен – Молиер – за първи път взривява парижкия театър „Пале Роял“ с дръзката си комедия „Скъперникът“, нейният екзистенциален и социален екот продължава да резонира със същата безкомпромисна сила. Творбата, застанала редом до шедьоври като „Тартюф“ и „Мизантропът“, ни среща с Арпагон – вечния архетип на човека, обсебен до маниакалност от своето богатство и управляван от паническия страх да не изгуби безценното си притежание. Този образ-хамелеон лесно може да бъде разпознат днес както в динамиката на големия град, така и в огледалото на собственото ни ежедневие, разкривайки ни колко малко се е променила човешката природа през вековете.

Днес Народен театър „Иван Вазов“ кани публиката на едно мащабно и необичайно сценично пътешествие под режисурата на световноизвестния македонски професор Слободан Унковски. Неговата смела концепция съживява класическия текст през тревогите, езика и парадоксите на съвремия свят, водейки ни през въпросите за границите на притежанието, егоизма и духовното скъперничество. Визуалната рамка на този спектакъл е поверена на сценографа Миодраг Табачки, който изгражда внушителен декор, умело преплитащ различни епохи и създаващ усещане за подреден сценичен хаос.

Режисьорският замисъл на Унковски се разгръща чрез уникално съревнование между два паралелни актьорски състава, които постоянно се преплитат, споделяйки текст, действия и вниманието на зрителите. Първата трупа потапя публиката в прецизния, класически висок стил, оглавявана от блестящия Валентин Ганев в ролята на Арпагон, който още в началото подготвя залата за неочакваното с интимно обръщение. В този изискан класически свят се впускат и Мартин Димитров като иконома Валер, както и Ирина Митева и Ненчо Костов в ролите на сценичните деца на сребролюбеца. Постепенно обаче отдъхналият изпод декора втори състав от колоритни „халтураджии“, предвождан от неподражаемия Георги Мамалев, нахлува на сцената с по-ярко изразени костюми и бунтовна енергия, за да подложи на изпитание установения ред и да разруши границите между епохите.

Двете трупи се сливат в едно цяло благодарение на майсторството на цялата звездна актьорска плеяда на Народния театър. На сцената блестят имената на Михаил Петров, Параскева Джукелова, Ева Тепавичарова, Христо Чешмеджиев, София Бобчева, Дарин Ангелов, Гергана Змийчарова и Кремена Славчева, които заедно с Александра Свиленова, Христо Терзиев, Явор Вълканов, Владислава Николова, Дарина Радева, Мартина Пенева, Иван Николов, Александър Тонев, Александър Кънев, Антония Кундакова, Димитър Крумов, Стефан Саръиванов и Марин Рангелов изграждат многопластови, живи и пълнокръвни образи. Всеки от тях допринася за невероятната органичност на представлението, превръщайки го в истински празник на актьорското изкуство.

Динамиката на този сценичен сблъсък се допълва по фин начин от музикалната и сценична атмосфера. Въпреки че музиката в началото е застъпена по-пестеливо, за да подчертае драматизма на темите за корупцията и личната изолация, тя намира своя звуков катарзис в живия съпровод на музикантите Слав Бистрев, Жорж Паликарски, Николай Казаков и Ивайло Флоров. Спектакълът кулминира в изненадваща диско хореография, когато съвременните пратеници на Молиер буквално връхлитат, за да преобразят сцената в бляскаво казино, заличавайки окончателно дистанцията между XVII и XXI век.

Тази нова интерпретация на „Скъперникът“ не търси евтин и бурен смях, а действа като огледало и лупа, която увеличава тъжната истина за човешките слабости. Представлението усмихва, провокира и остава трайна следа в сетивата, задавайки вечния въпрос защо все още ни е толкова трудно да изберем доброто и да го отстояваме докрай дълго след като театралната завеса падне.

Фотограф: Петко Мавродиев

nationaltheatre.bg