Преди десетина дни семейство испанци на курорт край градчето Орозей на о. Сардиния било сварено от природозащитници да товари в багажника на колата си осем пластмасови бутилки с пясък, камъчета и мидени черупки, събрани от приказен местен плаж. След като им било обяснено, че вършат престъпление, испанците се оправдали, че плячката им трябвала за техния аквариум и го ударили на молби да им бъде разрешено да си я носят вкъщи. Бдителните сардинци обаче въобще не се трогнали от настойчивото искане на гостите, а ги помолили веднага да върнат пясъка, камъчетата и мидените черупки точно там, където са пълнили с тях пластмасовите си шишета – красивото заливче „Мариолу“. Сторили го, тъй като в противен случай ги чакала тлъста глоба до 3000 евро и евентуална конфискация на автомобила – мерки, с които властите на острова от няколко години се опитват да бранят природните му дадености от летовници – похитители.

Случаят стана повод италианците да се сетят, че прелестите на о. Сардиния не са само в провъзгласения от световния „джет-сет“ за райски кът „Изумруден бряг“ или „Коста смералда“ на езика на Данте. Дума да не става – вярно е райски този бряг, защото разклонените като рога на елен негови заливчета с малки пясъчни ивици наистина са изумително красиви. А като към тях се прибавят шикозното бутиково курортно градче Порто Черво /“cervo“ – „черво“ – елен на български– бел. кор./, което е нещо като център на дългата към двайсетина километра „Коста Смералда“ или пък Порто Ротондо, където се намира прочутата вила „Чертоза“ на четирикратния премиер на Италия Силвио Берлускони, картинката с щедри творения на естеството става пълна. Да, но търсейки отговор на въпроса: Защо испаниците не са отишли там да си събират пясък и черупки?, медиите на Апенините стигнаха до извода, че гостите от Иберийския полуостров съвсем не са сбъркали в избора си. Просто защото, ако около Порто Черво Бог никак не е пестил силите си, за да създва хубости.

Така смятат не само местните хора, но също така и журналистите – пътешественици, които не се притесняват да сипят суперлативи за заливите там, за плажовете и морската вода. И които от доста време в репортажи и пътеписи обявяват най-вече плажовете за „тайнствени“ и „засекретени“, но не защото на някой властник или местен феодал му е хрумнало да не се шуми около тях. Не, хората тъдява си ги искат да останат такива, каквито са от памти века, естествени бижута с оная влудяваща знойна красота, която за жалост масираното човешко присъствие другаде руши безпардонно. И за да ги има и в годините занапред, местните са обявили „тайнствата“ за защитени зони, в които строителството на масивни сгради ако не е забранено, не е желателно. Освен това както властите, така и жителите тук въобще не рекламират плажовете си или скалите с най-причудливи форми, като оставят тази работа на мълвата. Та ако човек прелети за броени минути със затворени очи от „Коста Смералда“ до крайбрежието на Орозей, то той ще има усещането, че е попаднал в друг, коренно различен и отдалечен на хиляди километри свят. Например, на някой от Малдивските острови или на Караибите, където поне според пощенските картички плажовете са широки и километрични, дюните – извечни, пясъкът бял, розов или златист, водата изумрудено-зелена, а заформените тук-там малки лагуни – басейни за богини.

Е, същите са чудесата и по крайбрежната ивица на Орозей с тази разлика, че за тях почти не се говори, бетон там не се лее на поразия и си ги знаят само ценителите на извечната божествена природа. Които ценители предпочитат да прекарат отпуската си сред нея, без да се хвърлят в шеметния лукс на Порто Черво и Порто Ротондо макар и да имат материални възможности да го сторят, вървейки понякога с километри, за да стигнат до сякаш девствен залив или плаж. Ами за да си опазят щедрите природни дадености за гости, които милеят истински за тях и умеят да им се радват, сардинците от Орозей са строили например къщите си и хотелите далеко от бреговата ивица. А прокараните все пак из нея пътища са тесни и криволичещи, правени така, че да не „наранят“ дюна, да не бастисат вечнозелен средиземноморски храсталак или да не отнемат с парче асфалт и метър от пясъчната ивица. Разбира се, срещат се дървени бараки, където са уредени барчета, закусвални или бюра за даване под наем на водни колела или на оборудване за гмуркане. Но и те, и инсталираните тук-там чадъри и шезлонги, могат за нула време да бъдат раздигнати и плажът да си стане такъв, какъвто винаги е бил.

А що се отнася до това, кой от кой плаж край Орозей е по-красив, местни краеведи са си направили труда да стъкмят нещо като класация на първите „Топ 10“. Отзад напред тя започва с „Кала Луна“, който се намира в най-северната част на залива, до него може да се стигне само по вода, но в замяна на това е рай за гмуркачите. Деветият – плажът „Санта Лучия“, е в съседство с малко рибарско селище и е истинска мека за млади хора и от Италия, и от чужбина. Следва „Ла Калета“, който е може би един от най-посещаваните плажове, тъй като белият му пясък „се спуска“ плавно в морето и то е дълго, дълго плитко, удобно за къпане на хора на всякаква възраст. Седми е „Кала Либерото“, който е сравнително малък, да се простира най-много на 100 – 150 метра, но в замяна хубостта му е неземна. На шесто място е „Марина ди Орозей“, който пък е дълъг 2 км и по чиито златист пясък са устроени сектори с чадъри, шезлонги, детски площадки и други глезотии. После идва ред на „Кала Либерто“, който напомня на караибски пейзаж с белия си пясък и изумрудена кристална вода, следва го „Озала“ с дълбоките си сини води, след това е „Беркида“, чиито светло сив пясък е премисен с фино изваяни камъчета – идеални за естествен масаж на ходилата. На второ място е „Са Куркурина“, който е предпочитан от децата, тъй като пясъкът му е бял и фин, с други думи идеален за вдигането на замъци, а водата пред него е плитка и подходяща за всякакви игри. Първи е плажът „Бидероза“, който е събрал в себе си всичко онова, което го има в останалите плажове от „Топ 10“, плюс пълни с всякаква морска фауна води. Съвсем не случайно той е обявен за природен резерват и за защитата му се грижи държавата.

А самото градче Орозей се намира на 2 км от брега, основано е през II век след Христа от римски генерал, през зимата жителите му са 7 хиляди души, а през лятото 3 – 4 пъти повече. Неговата архитектурата е смесица от средиземноморски стилове, понякога африкански, понякога европейски, но винаги демонстриращи сдържана и покоряваща изящност. В Орозей и около него са повечето тризвездни и четиризвездни хотели в района, където нощувката в стая за двама през август струва между 120 и 200 евро със закуска

Малко по-евтино е преспването в апартамент под наем, докато по-скъпи са даваните в околността пак под наем доста луксозни вили. И в градчето, и из малките селища покрай брега, е пълно с ресторантчета, където за спагети с морски дарове, прясна рибка на скара и половинка местно бяло вино плащаш 30 – 40 евро. Ако не си скапан от слънцето и водата, вечер пък можеш да се разхождаш до насита под осеяното с ярки звезди дълбоко небе, далеч от дискотеки, шикарски барове и снобски изцепки. А после да си легнеш и да те приспи пърхането на пиниите и храсталаците, зашумели от шетащия неуморно из тях вечерен бриз.