Моноспектакълът на Ангелина Славова е третата премиера на Младежки театър за новия сезон. Той също е част от програмата, посветена на 80-та годишнина от създаването на театъра, и ще срещне театралната публика с необятния свят на актрисата, започнала своя професионален път именно в Младежкия.
„Рожденият ден на Рупърт“ от Кен Дженкинс е текстът, който режисьорът Стоян Радев и актрисата Ангелина Славова избират за своя среща на сцената. Историята в него празнува живота и говори смело за истински важното – състраданието, самотата, емпатията и смисъла от това да обичаш безкористно. Във все по-виртуалния ни свят, този спектакъл ще провокира позабравени мисли, чувства и вълнения у всеки зрител.
Текстът е в превод на Воил Велев, сценографията и костюмите са дело на Елица Георгиева, а композитор е Емилиян Гацов – Елби.
Ние се отдаваме на някакви технологични утехи, защото се боим от скуката, от любовта, от болката, която може животът да ни причини, и се мъчим да се превърнем в някакви виртуални същества. А пък театърът е едно място, в което живият контакт остава. И човек се среща с човек. Пресечната точка в „Рожденият ден на Рупърт“ е човечността, която ние празнуваме поне за час. Думите на режисьора Стоян Радев пред БТА са по повод премиерното представление в Младежкия театър, създадено по текстове на Кен Дженкинс.
„Рупърт е изненадата в този моноспектакъл, но тази изненада не може да се крие дълго. Той може да е всичко, което празнуваме в живота. Рупърт е обичта. Когато човек обича, неговият обект може да бъде цвете, животно, човек, звезда – онова, в което моят персонаж вярва и към което се чувства принадлежен, и което задържа в живота си дори, когато той не може да остане“, казва пред БТА актрисата Ангелина Славова.
„Когато човек е тъжен, той изглежда добър, по някакъв начин. Наблюдавала съм хората и смятам, че те са искрени в тъгата си. Престореността е нещо, с което не се занимаваме в нашия спектакъл. Страданието е път за празнуване на душата и нейната естественост, дълбочина и честност. То облагородява. Да се преструваме, че ни е празнично, когато боли, е различно от това да празнуваш живота си всеки ден, според обстоятелствата, които животът предлага. Да не страдаш от това, а да си смирен с предложеното и в него да развиваш себе си“, допълва Ангелина Славова.